На дъщеря ми

12 сент. 2005 г., 18:07

Поэзия

947 0 1

Не тръгвай, дете, по мойта пътека-

няма цветя покрай нея.

Да можех застлала ти бих мека

копринено нежна постеля.

Не пий ти от чашата, пълна с горчилка,

макар ароматно-измамна-

на дъното има утайка отмита

от хиляди мъртви желания.

Знам,че от утре сама ще започнеш

да претворяваш съдбата си-

помни, че любов се гради не от покрива,

а от ключа към душата...

На дъщеря ми

Свързани произведения

Комментарии

Предложения