> Не тръгвай, дете, по мойта пътека-
> няма цветя покрай нея.
> Да можех застлала ти бих мека
> копринено нежна постеля.
> Не пий ти от чашата, пълна с горчилка,
> макар ароматно-измамна-
> на дъното има утайка отмита
> от хиляди мъртви желания.
> Знам,че от утре сама ще започнеш
> да претворяваш съдбата си-
> помни, че любов се гради не от покрива,
> а от ключа към душата...