Не тръгвай, дете, по мойта пътека- няма цветя покрай нея. Да можех застлала ти бих мека копринено нежна постеля. Не пий ти от чашата, пълна с горчилка, макар ароматно-измамна- на дъното има утайка отмита от хиляди мъртви желания. Знам,че от утре сама ще започнеш да претворяваш съдбата си- помни, че любов се гради не от покрива, а от ключа към душата...
© Вяра All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
