razli44na (Вяра)
30 4
Sep 12, 2005, 6:07 PM

На дъщеря ми 

  Poetry
945 0 1
Не тръгвай, дете, по мойта пътека-
няма цветя покрай нея.
Да можех застлала ти бих мека
копринено нежна постеля.
Не пий ти от чашата, пълна с горчилка,
макар ароматно-измамна-
на дъното има утайка отмита
от хиляди мъртви желания.
Знам,че от утре сама ще започнеш
да претворяваш съдбата си-
помни, че любов се гради не от покрива,
а от ключа към душата...

© Вяра All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е! Велико! Искам да кажа и аз същото на моето малко момиченце!
Random works
: ??:??