razli44na (Вяра)
30 4
12 sept 2005, 18:07

На дъщеря ми 

  Poesía
946 0 1
Не тръгвай, дете, по мойта пътека-
няма цветя покрай нея.
Да можех застлала ти бих мека
копринено нежна постеля.
Не пий ти от чашата, пълна с горчилка,
макар ароматно-измамна-
на дъното има утайка отмита
от хиляди мъртви желания.
Знам,че от утре сама ще започнеш
да претворяваш съдбата си-
помни, че любов се гради не от покрива,
а от ключа към душата...

© Вяра Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е! Велико! Искам да кажа и аз същото на моето малко момиченце!
Propuestas
: ??:??