9 окт. 2007 г., 21:30

На един дъх

914 0 13
Нашата пролет
дойде и погълна ни
под цъфналите дръвчета,
с лъчите на слънцето...
С аромат омагьоса ни
и вплете ръцете ни.
И беше прекрасна
тази първа целувка...
А после...
Горещото лято,
недостижимо със своите ласки,
изпепеляващо в своята жар.
И есента едновременно
и тъжна, и весела...
Ти си тук,
а това е достатъчно,
за да стоплиш в обятията
зимния вятър.
И тези снежинки,
така деликатни...
И Коледата,
нашата първа Коледа...
Отново е пролет.
А после и лятото,
с нежната топла вода,
с жарките летни лъчи -
чиста, гореща любов.
И ръцете ни вплетени,
винаги вплетени...
Все ще вървят
през лалета и макове,
през локви и преспи...
Винаги, винаги вплетени...
До последния залез ще бъдем едно!
Завинаги влюбени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...