9 oct 2007, 21:30

На един дъх

  Poesía
911 0 13
Нашата пролет
дойде и погълна ни
под цъфналите дръвчета,
с лъчите на слънцето...
С аромат омагьоса ни
и вплете ръцете ни.
И беше прекрасна
тази първа целувка...
А после...
Горещото лято,
недостижимо със своите ласки,
изпепеляващо в своята жар.
И есента едновременно
и тъжна, и весела...
Ти си тук,
а това е достатъчно,
за да стоплиш в обятията
зимния вятър.
И тези снежинки,
така деликатни...
И Коледата,
нашата първа Коледа...
Отново е пролет.
А после и лятото,
с нежната топла вода,
с жарките летни лъчи -
чиста, гореща любов.
И ръцете ни вплетени,
винаги вплетени...
Все ще вървят
през лалета и макове,
през локви и преспи...
Винаги, винаги вплетени...
До последния залез ще бъдем едно!
Завинаги влюбени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...