9 oct 2007, 21:30

На един дъх

  Poesía
915 0 13
Нашата пролет
дойде и погълна ни
под цъфналите дръвчета,
с лъчите на слънцето...
С аромат омагьоса ни
и вплете ръцете ни.
И беше прекрасна
тази първа целувка...
А после...
Горещото лято,
недостижимо със своите ласки,
изпепеляващо в своята жар.
И есента едновременно
и тъжна, и весела...
Ти си тук,
а това е достатъчно,
за да стоплиш в обятията
зимния вятър.
И тези снежинки,
така деликатни...
И Коледата,
нашата първа Коледа...
Отново е пролет.
А после и лятото,
с нежната топла вода,
с жарките летни лъчи -
чиста, гореща любов.
И ръцете ни вплетени,
винаги вплетени...
Все ще вървят
през лалета и макове,
през локви и преспи...
Винаги, винаги вплетени...
До последния залез ще бъдем едно!
Завинаги влюбени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...