Oct 9, 2007, 9:30 PM

На един дъх

  Poetry
909 0 13
Нашата пролет
дойде и погълна ни
под цъфналите дръвчета,
с лъчите на слънцето...
С аромат омагьоса ни
и вплете ръцете ни.
И беше прекрасна
тази първа целувка...
А после...
Горещото лято,
недостижимо със своите ласки,
изпепеляващо в своята жар.
И есента едновременно
и тъжна, и весела...
Ти си тук,
а това е достатъчно,
за да стоплиш в обятията
зимния вятър.
И тези снежинки,
така деликатни...
И Коледата,
нашата първа Коледа...
Отново е пролет.
А после и лятото,
с нежната топла вода,
с жарките летни лъчи -
чиста, гореща любов.
И ръцете ни вплетени,
винаги вплетени...
Все ще вървят
през лалета и макове,
през локви и преспи...
Винаги, винаги вплетени...
До последния залез ще бъдем едно!
Завинаги влюбени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...