9.10.2007 г., 21:30

На един дъх

906 0 13
Нашата пролет
дойде и погълна ни
под цъфналите дръвчета,
с лъчите на слънцето...
С аромат омагьоса ни
и вплете ръцете ни.
И беше прекрасна
тази първа целувка...
А после...
Горещото лято,
недостижимо със своите ласки,
изпепеляващо в своята жар.
И есента едновременно
и тъжна, и весела...
Ти си тук,
а това е достатъчно,
за да стоплиш в обятията
зимния вятър.
И тези снежинки,
така деликатни...
И Коледата,
нашата първа Коледа...
Отново е пролет.
А после и лятото,
с нежната топла вода,
с жарките летни лъчи -
чиста, гореща любов.
И ръцете ни вплетени,
винаги вплетени...
Все ще вървят
през лалета и макове,
през локви и преспи...
Винаги, винаги вплетени...
До последния залез ще бъдем едно!
Завинаги влюбени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...