viktoar (Виктория Стоянова) viktoar (Виктория Стоянова)
65
17 мая 2009 г., 13:04

На един дъх разстояние

1.4K 0 12

Усещам сладкия ти мирис

и чувам как кипи кръвта във тебе

и толкова мъчително те искам

че чак боли когато близо си до мене

На един дъх разстояние

а за мен си тъй далече

с пръсти по стъклото ти рисувам

цяла нощ сърца безразсъдно влюбен и обречен

Опасно е дори да си помислям

че мога лесно да те запленя

тъй човешки крехка си че без да искам

мога с ласка да те нараня

Но зная че макар и невъзможно да е

теб обичам и не ще обичам никоя така

и когато някой ден сърцето ти замлъкне

аз смъртта ще призова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0