На един дъх разстояние

Poetry

1.4K 0 12

Усещам сладкия ти мирис

и чувам как кипи кръвта във тебе

и толкова мъчително те искам

че чак боли когато близо си до мене

На един дъх разстояние

а за мен си тъй далече

с пръсти по стъклото ти рисувам

цяла нощ сърца безразсъдно влюбен и обречен

Опасно е дори да си помислям

че мога лесно да те запленя

тъй човешки крехка си че без да искам

мога с ласка да те нараня

Но зная че макар и невъзможно да е

теб обичам и не ще обичам никоя така

и когато някой ден сърцето ти замлъкне

аз смъртта ще призова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

изпий_моите_сълзи (Лора Цанова)

Ех този Едуард...колко хубави неща те кара да пишеш...

2009-12-09T08:42:31+02:00
Talamaska (Зорница Василева)

Прекрасно е написано. Веднага разпознах, че е по Здрач(&

2009-08-27T20:37:45+03:00
No_fear_Mims (Милена)

Много ми харесва! Аз също имам едно посветено на сагата - "Здрач" (така се казва стихотворението ми). Поздрави!

2009-08-08T12:10:32+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... мъчително е искането... но разпятието е сладко...
Вики - пак ще си го чета тоя стих...

2009-05-24T00:13:24+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Отбих се по пътя за Русе и през Плевен - за по-напряко!

2009-05-20T21:43:39+03:00