Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Сечко, нещо се е сепнал.
Хем се сепнал - хем се сецнал.
Пускам Сечко, теб сега,
да пасеш наред трева.
Ти нещастник си -
аз виждам...
Затова не ти завиждм.
"Вервай ми", теленце бледо -
трудно е, да си говедо!
Локумджийницата твоя
в блога знам я.
Четох в "броя" -
проза твърде прозаична,
чак прозрачна,
та, безлична.
Благодарско ще ти кажа
аз обаче за тиража,
който явно ще ми вдигнеш -
трудно ще е, да ме стигнеш!
Ти си Сечко.
Аз съм Краси.
Тук съм, като у дома си.
Стиховете са "в кръвта ми",
а пък твоите - осрани.
Аз съм тигър.
Ти - мастия.
Аз съм пич,
А ти - хавлия...
С други думи - изтривлка
(Туй парцал е с външност, жалка).
А това е, знай, защото -
май си бягал, от "школото"!
Твоето вратле дебело,
расло ще да е, на село.
Виждаш се във чуден профил.
Снимката ти, е разкошна –
чело, нос
на доктор Злобил,
ала с челюст яка,
мощна.
Вижда се, не се и криеш –
мозъка ти, е в ръцете.
По-подхожда ти, да биеш
или да пасеш, овцете.
Но, нали си просто Сечко –
просто прост
и прост си пръв...
Карай “дечко” по-полечко!
Глъм си пън -
не пишещ лъв.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены