Сечко, нещо се е сепнал.
Хем се сепнал - хем се сецнал.
Пускам Сечко, теб сега,
да пасеш наред трева.

Ти нещастник си - 
аз виждам...
Затова не ти завиждм.
"Вервай ми", теленце бледо -
трудно е, да си говедо!

Локумджийницата твоя
в блога знам я.
Четох в "броя" -
проза твърде прозаична,
чак прозрачна,
та, безлична.

Благодарско ще ти кажа
аз обаче за тиража,
който явно ще ми вдигнеш -
трудно ще е, да ме стигнеш!

Ти си Сечко.
Аз съм Краси.
Тук съм, като у дома си.
Стиховете са "в кръвта ми",
а пък твоите - осрани.

Аз съм тигър.
Ти - мастия.
Аз съм пич,

А ти - хавлия...
С други думи - изтривлка
(Туй парцал е с външност, жалка).

А това е, знай, защото -
май си бягал, от "школото"!
Твоето вратле дебело,
расло ще да е, на село.

Виждаш се във чуден профил.
Снимката ти, е разкошна –

чело, нос
на доктор Злобил,

ала с челюст яка,
мощна.

Вижда се, не се и криеш –

мозъка ти, е в ръцете.

По-подхожда ти, да биеш

или да пасеш, овцете.

Но, нали си просто Сечко –

просто прост
и прост си пръв...

Карай “дечко” по-полечко!

Глъм си пън -
не пишещ лъв.