На Единствената
Докоснем ли се с тебе - полудяваме.
Телата ни са в странна безтегловност.
На "малката си вечност" се надяваме
и на красиво сбъдната съдбовност.
Сега сме само топъл полъх двамата -
препускащ дъх по тялото на другия...
амброзия, преляла гърлото на каната,
достигнала до вените на влюбения.
В сакрален мрак прилепнали оставяме
вълшебен отпечатък - йероглиф за спомен.
Печата на мечтите си с ръце полагаме
върху мига повярвал, че не е бездомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
