На Единствената
Докоснем ли се с тебе - полудяваме.
Телата ни са в странна безтегловност.
На "малката си вечност" се надяваме
и на красиво сбъдната съдбовност.
Сега сме само топъл полъх двамата -
препускащ дъх по тялото на другия...
амброзия, преляла гърлото на каната,
достигнала до вените на влюбения.
В сакрален мрак прилепнали оставяме
вълшебен отпечатък - йероглиф за спомен.
Печата на мечтите си с ръце полагаме
върху мига повярвал, че не е бездомен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
