Nov 28, 2015, 11:33 PM  

На Единствената

  Poetry » Love
1.4K 0 29

 

Докоснем ли се с тебе - полудяваме.
Телата ни са в странна безтегловност.
На "малката си вечност" се надяваме
и на красиво сбъдната съдбовност.

Сега сме само топъл полъх двамата -
препускащ дъх по тялото на другия...
амброзия, преляла гърлото на каната,
достигнала до вените на влюбения.

В сакрален мрак прилепнали оставяме
вълшебен отпечатък - йероглиф за спомен.
Печата на мечтите си с ръце полагаме
върху мига повярвал, че не е бездомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безупречни метафори - съчетани в удивителна рима..., белязани с романтичния символ на страстта..., - великолепно...!!!
    "Сега сме само топъл полъх - двамата
    препускащ дъх по тялото на другия...
    амброзия, преляла гърлото на каната,
    достигнала до вените на влюбения."
  • Благодаря ти за вниманието, Катя! Винаги ме трогваш с хубавите си думи и това ми дава сили и стимул да споделям в стихотворна форма емоцията в мен. Силни и благословени дни за теб до края на седмицата!

    Тони, Пепи, благодаря ви, че прочетохте и оценихте този скромен текст!
  • Младене,поздравления за хубавия стих!
    "вълшебен отпечатък -йероглиф за спомен"
  • Благодаря ви за вниманието и за милите думи, Анастасия, Влади и Вальо!
    Трогнат съм, че възприемате позитивно скромния ми текст. Приемете моите искрени пожелания за една много успешна нова седмица!
  • Този Валери - как се заиграва на "прескочи кобила". Та ти си дал поетичната формула на амброзията от космически чувства, вихрещи се в човешката душа ... Възхитен съм! Топли поздрави, Мисана!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...