6 июн. 2009 г., 11:01

На единствения и незабравим

996 0 0

На покойния ми дядо -  единственият,

който истински вярваше  в мен

 

 

А бях дете щастливо, нежно,

мислех си, че детството ще бъде вечно,

но животът ми май стана на парченца,

както розата и нейните повехнали листенца.

Никой друг не вярваше във мен –

само ти, о, призрак тъй далечен и студен.

Липсваш ми горещо, ала могат ли сълзите

да те върнат пак обратно от звездите?

Знам, че бдиш над мен безспирно,

но не съм ли недостойна, грешна и немирна?

Разочаровах те, нали?

Ах, от мълчанието ти най-много ме боли…

Добър човек си беше, честен,

а пък нравът ти – корав кат’ кестен.

Не, не ме извиквай, Кладо,

аз искам само да повикам дядо…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Брайкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...