6 июн. 2009 г., 11:01

На единствения и незабравим

999 0 0

На покойния ми дядо -  единственият,

който истински вярваше  в мен

 

 

А бях дете щастливо, нежно,

мислех си, че детството ще бъде вечно,

но животът ми май стана на парченца,

както розата и нейните повехнали листенца.

Никой друг не вярваше във мен –

само ти, о, призрак тъй далечен и студен.

Липсваш ми горещо, ала могат ли сълзите

да те върнат пак обратно от звездите?

Знам, че бдиш над мен безспирно,

но не съм ли недостойна, грешна и немирна?

Разочаровах те, нали?

Ах, от мълчанието ти най-много ме боли…

Добър човек си беше, честен,

а пък нравът ти – корав кат’ кестен.

Не, не ме извиквай, Кладо,

аз искам само да повикам дядо…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Брайкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...