Мразиш ме,

защото те карам да чувстваш,

защото минах през дебелата стена.

Мразиш ме

и ме обичаш,

защото знаеш с каква любов мога да те даря.

Мразиш ме,

защото тръпнеш от всеки мой допир

и карам сърцето ти да затупти,

защото с мен започваш да мечтаеш,

а отдавна мечтите бе зачеркнал ти.

Мразиш ме,

защото те карам да обичаш,

а ти не искаш да бъдеш пак ранен

и бягаш, и се криеш, и се пазиш,

но нощем сънуваш пак мен.

Мразиш ме,

а в очите ти светва жарава,

за мене щом заговориш,

на устните ти лека усмивка заиграва,

само за да може в старата омраза

след малко пак да потънеш.

Но мрази ме! Мрази!

Колкото повече, толкова по-добре!

Любовта е на крачка от омразата

и колко малка е - скоро сам ще разбереш.