19 ago 2009, 12:09

На една крачка

  Poesía
1.1K 0 0

Мразиш ме,

защото те карам да чувстваш,

защото минах през дебелата стена.

Мразиш ме

и ме обичаш,

защото знаеш с каква любов мога да те даря.

Мразиш ме,

защото тръпнеш от всеки мой допир

и карам сърцето ти да затупти,

защото с мен започваш да мечтаеш,

а отдавна мечтите бе зачеркнал ти.

Мразиш ме,

защото те карам да обичаш,

а ти не искаш да бъдеш пак ранен

и бягаш, и се криеш, и се пазиш,

но нощем сънуваш пак мен.

Мразиш ме,

а в очите ти светва жарава,

за мене щом заговориш,

на устните ти лека усмивка заиграва,

само за да може в старата омраза

след малко пак да потънеш.

Но мрази ме! Мрази!

Колкото повече, толкова по-добре!

Любовта е на крачка от омразата

и колко малка е - скоро сам ще разбереш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калпазанче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...