Мразиш ме,
защото те карам да чувстваш,
защото минах през дебелата стена.
Мразиш ме
и ме обичаш,
защото знаеш с каква любов мога да те даря.
Мразиш ме,
защото тръпнеш от всеки мой допир
и карам сърцето ти да затупти,
защото с мен започваш да мечтаеш,
а отдавна мечтите бе зачеркнал ти.
Мразиш ме,
защото те карам да обичаш,
а ти не искаш да бъдеш пак ранен
и бягаш, и се криеш, и се пазиш,
но нощем сънуваш пак мен.
Мразиш ме,
а в очите ти светва жарава,
за мене щом заговориш,
на устните ти лека усмивка заиграва,
само за да може в старата омраза
след малко пак да потънеш.
Но мрази ме! Мрази!
Колкото повече, толкова по-добре!
Любовта е на крачка от омразата
и колко малка е - скоро сам ще разбереш.
© Калпазанче Всички права запазени