С потрошени врати и изкъртени панти
цяла сграда стои и си гледа на карти,
за да знае каква ще и бъде съдбата
в центъра на града близо до общината.
Никой нищо не прави и смирено мълчи
пред строшените брави, чупещи се “сами”,
от безброй специалисти, мислещи само как
да откраднат и малко от метала за скрап.
С потрошени стени и изкъртени панти
стара сграда стои, сякаш е за разпалки,
а над нея стои надпис, пълен със болка,
който казва, уви, всички сте за оборка.
© Веселин Веселинов Все права защищены
Много истинско и вярно с реалността!
Тряба да се поучим от други наций, но уви!
Поздравления за гражданската позиция и стих!