May 13, 2012, 6:43 PM

На една занемарена сграда в центъра на Русе с надпис (България)

  Poetry » Civic
1.1K 0 3

 

С потрошени врати и изкъртени панти

цяла сграда стои и си гледа на карти,

за да знае каква ще и бъде съдбата

в центъра на града близо до общината.

Никой нищо не прави и смирено мълчи

пред строшените брави, чупещи се “сами”,

от безброй  специалисти, мислещи само как

да откраднат и малко от метала за скрап.

С потрошени стени и изкъртени панти

стара сграда стои, сякаш е за разпалки,

а над нея стои надпис, пълен със болка,

който казва, уви, всички сте за оборка.





 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой нищо не прави и смирено мълчи!
    Много истинско и вярно с реалността!
    Тряба да се поучим от други наций, но уви!
    Поздравления за гражданската позиция и стих!
  • !...
  • Поздравявам те за този стих, адаш - Русе не заслужава това!...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...