13 may 2012, 18:43

На една занемарена сграда в центъра на Русе с надпис (България)

  Poesía » Civil
1.1K 0 3

 

С потрошени врати и изкъртени панти

цяла сграда стои и си гледа на карти,

за да знае каква ще и бъде съдбата

в центъра на града близо до общината.

Никой нищо не прави и смирено мълчи

пред строшените брави, чупещи се “сами”,

от безброй  специалисти, мислещи само как

да откраднат и малко от метала за скрап.

С потрошени стени и изкъртени панти

стара сграда стои, сякаш е за разпалки,

а над нея стои надпис, пълен със болка,

който казва, уви, всички сте за оборка.





 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никой нищо не прави и смирено мълчи!
    Много истинско и вярно с реалността!
    Тряба да се поучим от други наций, но уви!
    Поздравления за гражданската позиция и стих!
  • !...
  • Поздравявам те за този стих, адаш - Русе не заслужава това!...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....