20 мар. 2012 г., 10:26

На едно заядливо човече....

856 0 11

    На едно заядливо човече...

 

Ти пак си застанал виновно пред мене

и гузно ме гледаш с нечестни очи...

Затънал си, братко, във блато отровно.

Кого заблуждаваш!... Поне замълчи...

 

За мен ти си бурен, ненужен в живота.

Ти тъпчеш с краката си своята чест.

Нечистата сила при нас те замота,

ти вече достигна до дъното днес!...

 

Пред нищо в живота ни ти не се спираш!

И искаш да бъдеш ти винаги пръв...

И хич не ти пука, очите одираш,

дори за да хвърлиш отровната стръв!

 

До чуждото гледаш ти да се докопаш!...

Това ли е смисълът в твоя живот?!

Ти можеш безгрижно човек да закопаш!

Щом можеш да вземеш узрелия плод...

   

Защо ти е чуждо на тебе Човешкото?

Дребнав егоизъм са твойте следи!

Презират те,  знаеш… Това е най-тежкото!...

О, тебе те свързват със много беди!

 

Аз зная, че твойта усмивка е глупава…

И никой не вярва на твоя бъртвеж!

В душата ти само ненавист е трупана...

И тя ще се махне, когато умреш!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И така, каква е критиката на Семир за стихотворението, за което Вие споменавате? Мисля, че той се занимава с неща които са извън обсега на моята, не особенно талантлива, или както Вие я нарекохте там, работа.
    При това положение, кажете ми какво мога аз да си помисля за неговите и Вашите намерения.Така,че въпреки уважението, което изпитвам, към Вас не мога да съм на едно мнение с Вашето!
  • Обаждам се отново и с извинение за нарушаването на правилника, състоящо се в некоментирането на самото произведение. Обаждам се и защото просто имам възможността да го направя (Слава Админу!) в качеството си на редови потребител на "сайда". (А Вие защо публикувате, ако не желаете да Ви се обаждат?) Не зная коя е групата на Шаро, нито кои са шарените й членове и членки. Простете за условно извратената асоциация, но когато прочетох неграмотно написания Ви коментар за пръстите и ръцете, в ума ми се пръкна един холограмен образ и за миг си Ви представих как се мъчите да пишете правилно, тракайки по клавиатурата с бинтованите чуканчета на отхапаните си от някои хора пръсти. Жалко, че нямаше как и аз да се разкикотя до изнемога на работното си място. Едно време имах някаква сентенция, че при някои хора чувството за хумор атрофира до чувство за хумус. Ако знаехте и колко ми е жал за тях...
  • Г-н Славов, дано си давате сметка, че забележката на Самир е съвсем основателна. А може би трябва да кача оригиналния текст, за да ви го докажа. Не всеки отрицателен коментар е лична нападка, читателите критикуват не личността ви, а стихотворението, което, честно казано, съвсем не е шедьовър дори и след старателни корекции.
  • Ти пък, за какво се обаждаш?И ти ли Бруте си от групата на Шаро?
  • Вашите явно доста са ги глозгали, ако съдим по правописно-пунктуационното състояние на последния коментар...
    "Hekredel (Христо Славов): 20-03-2012 г. 13:10
    Прав сте! По този въпрос не споря! Изглежда стрелям с холосни патрони, а и бойни -да бяха, пак същото.Изглежда, някои хора в сайда, чакат само да им подадеш пръста си и те ще ти изядат ръката.Сиирджии!"
    Само се шегувам. Не злонамерено. Мога и със себе си, ако пожелаете.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...