Anne_Jonson (Анита Йончева)
19 47
12 сент. 2012 г., 10:54

На Емци (03.10.2002) 

  Поэзия » Другая
1275 1 4

Преди да се нарадваш на живота,

замина си със влака на смъртта.

Остави ни да плачем безнадеждно

и някак да изпитваме вина.

 

И сякаш сме във сън, кошмарен, страшен.

Не искаме да вярваме в това,

че ти отиде си по пътя прашен,

по пътя от живота към смъртта.

 

Очите ми със сълзи се наливат,

че няма да се върнеш вече ти.

Главата ми от спомени прелива

за разни близки и далечни дни.

 

Преди да се нарадваш на живота,

отиде си със влака на смъртта,

но образът ти вечен ще остане

в сърцето и във моята душа.

 

 

© Анита Йончева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Анна!
  • Стихотворението ти, Анита, е пропито с болка, която си успяла да предадеш по много добър начин. Когато става въпрос за раздяла с човек, който по един или друг начин е бил част от живота ти, думите са излишни. Мога само да те прегърна!
  • Благодаря ти, Тодор, за искрения и красив коментар. Радвам се, че написаното те е докоснало, макар че "радвам се" едва ли са най-уместните думи, като се има предвид повода да напиша тези стихове, но мисля че разбираш какво имам предвид. Аз обаче чувствам, че дължа обяснение относно това, което съм написала, защото може би съм подвела читателите, макар и несъзнателно, и това поражда у мен угризения. Всъщност в стихотворението става дума за едно момче, което си отиде много рано от този свят, и което беше брат на една моя много близка, по онова време, приятелка. Истината е, че със самия него не се познавахме добре и не бяхме близки, но преди някой да ме обвини в лицемерие, ще кажа, че тогава бях само едно дете, което все още имаше в себе си много любов и състрадание, та дори това да е към някой не толкова добре познат човек. Спомням си, че когато научих за смъртта на това момче бях поресена и плаках с часове, а дни наред ходех на училище като зашеметена. Така че независимо от това, че не бяхме близки с него, чувствата, които съм изразила чрез тези стихове са сто процента искрени и в тях няма нито грам лицемерие! Защото когато си дете, чувствата са безусловни, без значение дали в тях има логика. Ако хората можеха да запазят това у себе си и като възрастни, може би света щеше да е едно по-хубаво място. За съжаление, обаче, света е покварен и хората рано или късно се променят, сърцата им закоравяват и чувствата им се притъпяват, независимо от тяхното желание. Може би дори не беше нужно да пиша тези редове, но почувствах, че съм длъжна да дам обяснение.
  • Когато четеш такива творби, коментарите са повече от излишни... Много е болезнена загубата на скъп човек и това, че всичко било част от кръговрата на живота, винаги ни се струва жестоко и несправедливо в такъв момент... Но от редовете на тази творба си личи, колко много е бил обичан този човек, а творбата е красива, искрена и изпълнена с обич. Докато някой живее в сърцето ти- той никога няма да изчезне от лицето на земята, защото плътта и материята са само нещо преходно за хората. Разбира се, отбелязвам с 6-тица.
Предложения
: ??:??