27 февр. 2010 г., 23:08

На Епикур 

  Поэзия » Философская
1564 0 4
Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава.
Гробът всичко превръща в плява.
Животът даден е за да избираш
как да живееш и как да умираш.
Всеки има нужда от прегръдка
и миг, запомнил се с „Обичам те!”
С пеперудени мигли и божествена гръд –
Луната е майка на всички момичета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Все права защищены

Предложения
: ??:??