На Епикур
Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава.
Гробът всичко превръща в плява.
Животът даден е за да избираш
как да живееш и как да умираш.
Всеки има нужда от прегръдка
и миг, запомнил се с „Обичам те!”
С пеперудени мигли и божествена гръд –
Луната е майка на всички момичета.
Човекът, казват, бил стадно животно,
което умът превръща в самотно.
Бил му даден само, за да се храни
и от по-гладния скрит да остане.
Помнете, приятели, и вдигнете глави –
птици и вълци умират сами.
Затуй да вдигнем пълни чаши,
презирайки житейските несгоди,
и пием за това - не старостта,
а обич да ни отведе в гроба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
Благодаря още веднъж!
