На глас не мога! (да обичам)
Ти пак си близо! Някъде край мен.
Аз го чувствам...
погледни прозореца... и при тебе вали,
нали така..
Ето, виждам те... протягам ти ръка...
А ти пак изчезваш,
или аз греша...
отново ли те виждам,
мой блян,
моя отдавнашна мечта...
Може би това е твойта сянка,
може би навярно и смеха,
на листата от дърветата е твоя,
а едва напъпила е пролетта.
Чиста като твоята душа,
и истинска като реката...
С шепота на перлите ти пращам зов,
дано там познаеш моята любов.
Аз толкава искрена не съм била,
но не обичам с думи да говоря...
Със сърцето мога силно да крещя,
но на глас не ме карай да повторя...
07.03.09г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
