На глас не мога! (да обичам)
Ти пак си близо! Някъде край мен.
Аз го чувствам...
погледни прозореца... и при тебе вали,
нали така..
Ето, виждам те... протягам ти ръка...
А ти пак изчезваш,
или аз греша...
отново ли те виждам,
мой блян,
моя отдавнашна мечта...
Може би това е твойта сянка,
може би навярно и смеха,
на листата от дърветата е твоя,
а едва напъпила е пролетта.
Чиста като твоята душа,
и истинска като реката...
С шепота на перлите ти пращам зов,
дано там познаеш моята любов.
Аз толкава искрена не съм била,
но не обичам с думи да говоря...
Със сърцето мога силно да крещя,
но на глас не ме карай да повторя...
07.03.09г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
