На глас не мога! (да обичам)

8.03.2009 г., 13:10 ч.

Поезия » Любовна

757 0 4

Ти пак си близо! Някъде край мен.
Аз го чувствам...
погледни прозореца... и при тебе вали,
нали така..

Ето, виждам те... протягам ти ръка...

А ти пак изчезваш,
или аз греша...
отново ли те виждам,
мой блян,
моя отдавнашна мечта...

Може би това е твойта сянка,
може би навярно и смеха,
на листата от дърветата е твоя,
а едва напъпила е пролетта.

Чиста като твоята душа,
и истинска като реката...
С шепота на перлите ти пращам зов,
дано там познаеш моята любов.

Аз толкава искрена не съм била,
но не обичам с думи да говоря...
Със сърцето мога силно да крещя,
но на глас не ме карай да повторя...

07.03.09г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.