24 июн. 2011 г., 17:39

На Горна-та земя (Откровения 2011)

1.6K 0 40

Посвещавам на творците от сайт Откровения, които ми показаха благородството си и осветиха мрачините на душата ми в онази неделно-безпределна нощ (18 юни).

 

Вечер юнска, вечер морна

или безпределна нощ -

първи път събра на Горна

поетичния разкош.

 

Батето от първа класа

бе поет и журналист

и на маса, и под маса

снима мистър или мис.

 

И без звънка мандолина,

Ники-то  като магнит

в плен остави бързо Лина,

част от дамския елит.

 

И Катанеца му беше

конкуренция от сой,

че из мрака – гъст и грешен –

сума мацки щракна той.

 

И додето ги изпрати

в  нощите, щастлив и смел,

приютиха го крилати

ангели във друг хотел.

 

Джени бързо в ресторанта

със коси – узряла ръж,

пак с таланти до таланта

пообърка всеки мъж.

 

В танци, в стихове, в седянка

и на светло, и в тъми,

Фа остави дълго в сянка

и вдовички, и моми.

 

Мезева, дарена доста

с хубост, както си е ред:

пя, танцува, вдигна тоста

с не един сред нас поет.

 

Можеше да бъде муза

за класика дълго в мен,

ала ми предложи буза

на раздяла онзи ден.

 

В тази суматоха Веси,

в жад любовна или глад,

Йосифова стъпки смеси

със поет престъпно млад.

 

То се знае, то е ясно,

щом се хванат за ръце:

няма място по-опасно

от жарава-но сърце...

 

И Любофф не се занася,

даде ни уместен знак:

за блондин на друга маса

център на света бе пак.

 

И насън или наяве

и без нея, няма спор:

скоро няма да забравиш

звездоносния й взор.

 

Може би Незабравима

с този благ, копринен глас,

някакво предимство има,

но кажете кой от нас...

 

ще забрави как полека,

в танц и в разговор смутен,

ни плени с усмивка мека

геният й вдъхновен.

 

Дочев-ата пък Ирина,

по-гореща и от юг,

като спирка ме подмина

с благоверния съпруг.

 

Но дори и под закрила,

тъкмо малко призори

тя с една прегръдка мила

стихосбирки ми дари.

 

В Лажова не съм се лъгъл

и изобщо нема спор:

че на всеки вход и ъгъл

тя остави ухажор.

 

Щото в танците тя вплете

ум, и страст, и лепкав чар,

но сърцето й заето

замълча по навик стар...

 

Мая – главният редактор

и поетка – рядък сорт

се оказа главен фактор

до последния акорд.

 

Ту чевръста край пилона,

ту на влакче в ситен тръст,

причудливата мадона

в ритмите показа ръст.

 

(Следва продължение за други участници в творческия пир)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...приютиха го крилати
    ангели във друг хотел."

    Да, добре, че бяха те... Ама има го и документирано с теб в хотела, трябва да ти я пратя снимката. Следващия път можем да го направим така: под всяка снимка на Катанеца - аналите на Барона в стихове! Тогава няма да има съмнение в достоверността! Супер си, Приятелю, добре, че има люде като теб! Поклон и възхищение!
  • Изключително красиво!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.44262.html" target="_blank"><img src="http://s3.rimg.info/4c7899acd8519c363837bbfc129f9d4c.gif" border="0" /></a>
  • Опитах се, Жули, с усмивка и от сърце. Радвам се, че вейна крило над посвещенията....
  • Еееееее, Ив, няма защо да съжалявам че не съм била там- ти така подробно и красиво си описал всичко в стих, че... Всичко е като на кинолента!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...