На Горна-та земя (Откровения 2011)
Посвещавам на творците от сайт Откровения, които ми показаха благородството си и осветиха мрачините на душата ми в онази неделно-безпределна нощ (18 юни).
Вечер юнска, вечер морна
или безпределна нощ -
първи път събра на Горна
поетичния разкош.
Батето от първа класа
бе поет и журналист
и на маса, и под маса
снима мистър или мис.
И без звънка мандолина,
Ники-то като магнит
в плен остави бързо Лина,
част от дамския елит.
И Катанеца му беше
конкуренция от сой,
че из мрака – гъст и грешен –
сума мацки щракна той.
И додето ги изпрати
в нощите, щастлив и смел,
приютиха го крилати
ангели във друг хотел.
Джени бързо в ресторанта
със коси – узряла ръж,
пак с таланти до таланта
пообърка всеки мъж.
В танци, в стихове, в седянка
и на светло, и в тъми,
Фа остави дълго в сянка
и вдовички, и моми.
Мезева, дарена доста
с хубост, както си е ред:
пя, танцува, вдигна тоста
с не един сред нас поет.
Можеше да бъде муза
за класика дълго в мен,
ала ми предложи буза
на раздяла онзи ден.
В тази суматоха Веси,
в жад любовна или глад,
Йосифова стъпки смеси
със поет престъпно млад.
То се знае, то е ясно,
щом се хванат за ръце:
няма място по-опасно
от жарава-но сърце...
И Любофф не се занася,
даде ни уместен знак:
за блондин на друга маса
център на света бе пак.
И насън или наяве
и без нея, няма спор:
скоро няма да забравиш
звездоносния й взор.
Може би Незабравима
с този благ, копринен глас,
някакво предимство има,
но кажете кой от нас...
ще забрави как полека,
в танц и в разговор смутен,
ни плени с усмивка мека
геният й вдъхновен.
Дочев-ата пък Ирина,
по-гореща и от юг,
като спирка ме подмина
с благоверния съпруг.
Но дори и под закрила,
тъкмо малко призори
тя с една прегръдка мила
стихосбирки ми дари.
В Лажова не съм се лъгъл
и изобщо нема спор:
че на всеки вход и ъгъл
тя остави ухажор.
Щото в танците тя вплете
ум, и страст, и лепкав чар,
но сърцето й заето
замълча по навик стар...
Мая – главният редактор
и поетка – рядък сорт
се оказа главен фактор
до последния акорд.
Ту чевръста край пилона,
ту на влакче в ситен тръст,
причудливата мадона
в ритмите показа ръст.
(Следва продължение за други участници в творческия пир)
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изключително красиво!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.44262.html" target="_blank"><img src="http://s3.rimg.info/4c7899acd8519c363837bbfc129f9d4c.gif" border="0" /></a>
-
Опитах се, Жули, с усмивка и от сърце. Радвам се, че вейна крило над посвещенията....
-
Еееееее, Ив, няма защо да съжалявам че не съм била там- ти така подробно и красиво си описал всичко в стих, че...
Всичко е като на кинолента! -
Грешни сме, Господи, ех, ти, Веси, признат грях...не е грях...или е половин Грех...Поздрави и благодаря за сърдечността, с която ти и Любов ме приехте в Горна
-
Мале мила, аз се чудих
за призовката си днес -
откъде ли прокурорът гаден
е разбрал за сладкия ми грЕх!
-
Kaдире, благодаря ти, че споделяш с мен невероятните усещания, които остави в нас поредната среща на най-добрия сайт за литература и изкуство. Ако не беше ти и едно такси не можех да си хвана в Горна - направо ми спаси живота. Добре, че си забелязал как Краси ме е изтипосал - чест ти прави, а и на него също. Благодаря ви.
Майче, обстановката предлазполагаше към танци и веселби, друг е въпросът, че ти беше от хората, които повдигаше настроението и ритмите край тъй наречените знакови фигури (пилони, маси, беседки...)Още повече че ти наистина отсрами по достойнство и отсъстващия-присъстващ Георги Колев - за което ти дължа (им) едно голямо Благодаря от сърце.) -
ей, този пилон (дирек) биде увековечен
-
Eха, намерих си майстора и аз. Благодаря ти, Майсторе, голямо сърце имаш, а талантите ти...с лопата да ги рине човек...
-
За Ивайло пък, Барона,
аз ще драсна някой ред.
Най-желаният поет
бе за снимки, коронован
Мистър Бал на празненството!
На опашка в дълъг ред,
поетеси най-напред,
запечатваха на фото
съдбоносния момент.
Със костюм средновековен
като истински барон бе.
„Жалко че не е ерген”
всяка фенка май си рече
и на блусче го завлече. -
Голяма поема си ми посветила, Джени. Ама аз вместо да ти благодаря...докладвам: изпълнил съм обещаното...Е, няма да пропусна и да те прегърна от сърце...Ив
-
Хайде, хайде... не се заплесвай, а сядай и пиши, а че си от горната земя, вече ти го писах в стих под "През рамото"...
-
Захванах се, чудачкееееее. Още се чувствам сякаш съм на горната земя...Ехооооо.
-
Малеееееее!
Една голяма усмивка от мен, Иво!
Благодаря, че беше сред нас и ни разреши да се докоснем до една възвишена душевност.
Хайде, стига с комплиментите!
Захващай се с продължението! -
Дочe, щастливецът комай бях аз, а дамите...бяха и са приказка.
Жани, благодаря ти за високата оценка, но чувството ми за хумор тук е сдържано - хората ми са къде малко, къде повече познати и незнам дали ще приемат ирония,сарказъм, освен свеж хумор - неща, които биха придали сол и пипер на летописа...
Галочка, благодаря ти, че бе наблизо през онази нощ, че и усмивките да са в повече...
Страннице, не е странно че атмосферата беше великолепна, благодарение на организаторите и творците, превърнали всеки един миг във вечност...
Дnikov, поздрави и за теб...
-
Вярно е. Обаче липсва в летописа досега
как около Барон единствен пеперудите летят.
В документите са видни за пред цялия Фейсбук
залепените щастливки по червения сюртюк.
-
Ех,Ив,така хубаво си описал всички.И аз чакам с нетърпение продължението.Поздрав!
-
Каква атмосфера си предал! Чудесно е! Поздрави!
-
Поздрави Бароне!
Истинско удоволствие е ... -
Цвете, то си му прилича цвете на масата да има по специални случаи. Благодаря ти, че сподели празника си и написаното...До утре.
-
И аз там бях, и аз се веселих и смях!
Благодаря на Иво за летописа, а най-много на организаторите за празника! -
Силви, винаги си добре дошла в дома ми.
ЛЮБОВ, ти сгряваш сърцата, неземна и реална...
Жулли, много съм щастлив и аз, че имах възможността да те прегърна!
Благодаря ти! До утре.
Линасветлана, сърдечен поздрав и от мен...
-
Страхотно стихо! По Баронски!
Много съм щастлива, че бях там и имах възможността да ти стисна ръката!
Благодаря за незаменимия подарък и жеста, Ив! -
Сърдечен поздрав, Ив!
-
Ирена Дочева, изчетох те из път, спряха ме на границата, сакът ми се бе запалил от любовната ти пламенна лирика...
Мише, голям си и като човек, и като творец - чест е да те зная.
Мартина, радвам се, че съпреживяваш стореното, а от страна на организатори и участници, повярвай ми, бе много....
Плами, топлиш и душата ми. До утре.
-
!?!?...!!!!!!
-
Любопитно и умело написано! Поздрави!
-
Уникален летопис...
Благороднико, на бис,
си призван да виеш Време
във епическа поема
и с магическо перо,
да опишеш в строфи сто
празничната луда нощ
в словно-ритъмен разкош...
Чудесен си, Ив!!!
Поздравления!
-
Съпреживях - и чакам продължението
-
E, не съм славей, а орлите живеят дълго, дълго...И ти не стъпваш по земята, Джени.
Анна, твоя ред идва, утрееееее.Страх да те хване... -
Леле
Страх да те хване -
Бароне, сякаш беше там и не беше...но мога да кажа, че си много истински и земен, и едновременно бродещ из висини!
Ако бих те сравнила с птица, ще бъде орел! -
Еха, Джени, и аз бях там, ядох и пих, веселих се. И срещнах толкова невероятни хора като теб...
-
Ех, Бароне...как ни изписа!
Чакам продължението!!!
Да не би в предишен живот да си бил летописец?!
-
е, малко ачигьоз съм, Зап, ама и теб си те биваше - в следващото стихо - продължение си...
-
Бароне, ти освен дар слово имаш и бързо око!Какви подробности си уловил?!Поздрав!
-
Ели, благодаря ти че сподели радостта ми от срещата.
Раче, успях да открадна мигове - миг като вечност, не вярвам да се съмняваш... -
Ти си като летописец, Ив.
Успя ли да се позабавляваш? -
Не бях там, но почувствах атмосферата и ти благодаря, Ивайло.
Сядай и пиши продължението...да те видим и тебе.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ангели във друг хотел."
Да, добре, че бяха те... Ама има го и документирано с теб в хотела, трябва да ти я пратя снимката. Следващия път можем да го направим така: под всяка снимка на Катанеца - аналите на Барона в стихове! Тогава няма да има съмнение в достоверността! Супер си, Приятелю, добре, че има люде като теб! Поклон и възхищение!