На границата
Още, че са сираци, не повярваха устните.
Още помни ръката как се беше изпекла.
Нейде там, на границата, беше изкуство
и чанено в мене отеква, отеква...
Непознала любов, ти жива си мъка.
Жаден поглед силуета ти как да подмине?!
Нейде там, на границата, ни чака разлъка
и щом падне снегът, ще изстинеш...
Още в живота ни щастие зная, че има!
Душа и очи още нестинарски горят!
Нейде там, на границата, люта е зима
и вълкодави в нощта зорко бдят...
Още владея напълно и стъпка, и слово
и на Господ се моля нека прости:
Нейде там, на границата, да бъдем отново
само двамата с тебе! Само Аз и Ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
