ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Sep 16, 2014, 10:17 AM

На границата

  Poetry » Love
570 0 1

Още, че са сираци, не повярваха устните.

Още помни ръката как се беше изпекла.

Нейде там, на границата, беше изкуство

и чанено в мене отеква, отеква...

 

Непознала любов, ти жива си мъка.

Жаден поглед силуета ти как да подмине?!

Нейде там, на границата, ни чака разлъка

и щом падне снегът, ще изстинеш...

 

Още в живота ни щастие зная, че има!

Душа и очи още нестинарски горят!

Нейде там, на границата, люта е зима

и вълкодави в нощта зорко бдят...

 

Още владея напълно и стъпка, и слово

и на Господ се моля нека прости:

Нейде там, на границата, да бъдем отново

само двамата с тебе! Само Аз и Ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0