28 мая 2007 г., 21:26

На грешната ни същност ... 

  Поэзия
534 0 8
На грешната ни същност мислите,
са оправдаващи постъпките ни,
ласкателни и мили думите,
покриват стъпките, делата ни.
На съвестта са гневни, иронични.
Камшик е истината във очите.
От ударите ставаме себични,
скрити в оправданията лаконични.
Поемаме по друмища широки,
нагърбени със острите кинжали,
- Вижте ни, какви страдалци
душите и телата ни са станали.
А пътят е един и той е тесен,
по стръмни висини осеян със бодили,
но тръгнем ли по него, пеят песен
душите ни, крилете си открили.
Когато пожелаеме  да бъдем себе си,
отречени от грешната си същност,
прощават се  и грешките ни... Но ние,
прощаваме ли си... със искреност...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??