На грешната ни същност ...
На грешната ни същност мислите,
са оправдаващи постъпките ни,
ласкателни и мили думите,
покриват стъпките, делата ни.
На съвестта са гневни, иронични.
Камшик е истината във очите.
От ударите ставаме себични,
скрити в оправданията лаконични.
Поемаме по друмища широки,
нагърбени със острите кинжали,
- Вижте ни, какви страдалци
душите и телата ни са станали.
А пътят е един и той е тесен,
по стръмни висини осеян със бодили,
но тръгнем ли по него, пеят песен
душите ни, крилете си открили.
Когато пожелаеме да бъдем себе си,
отречени от грешната си същност,
прощават се и грешките ни... Но ние,
прощаваме ли си... със искреност...
са оправдаващи постъпките ни,
ласкателни и мили думите,
покриват стъпките, делата ни.
На съвестта са гневни, иронични.
Камшик е истината във очите.
От ударите ставаме себични,
скрити в оправданията лаконични.
Поемаме по друмища широки,
нагърбени със острите кинжали,
- Вижте ни, какви страдалци
душите и телата ни са станали.
А пътят е един и той е тесен,
по стръмни висини осеян със бодили,
но тръгнем ли по него, пеят песен
душите ни, крилете си открили.
Когато пожелаеме да бъдем себе си,
отречени от грешната си същност,
прощават се и грешките ни... Но ние,
прощаваме ли си... със искреност...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
