vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 850
27 мая 2012 г., 17:02

На гроба ми 

  Поэзия » Любовная
1117 1 4

На гроба ми ела със цвете,

дари ми го в знак на обич ти.

Сложи си на камъка ръцете,

студен е, но го прегърни.

 

Целувай кръста, устните ги няма,

аз отидох си от този свят.

В живота всичко е измама,

рано или късно превръщаме се в прах.

 

Вечна и безсмъртна остава само тя,

от прахта би се възродила.

Единствено и само любовта,

не би умряла, а би се съживила.

 

На гроба ми ела, поспри се, помълчи,

болката някак си излей.

Тихо ти си поплачи

и живота си без мене изживей!

 

© Иваничка Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно!
  • Мило дете(позволявам си да се обърна към теб така, защото си на годините на дъщеря ми)приемам, че това е само поезия, неподплатена с тъмни мотиви. НИКОЙ не заслужава такава жертва. Всяка любов е предпоследна ... Казвам това от позицията на жена дълго разхождала се из ... необятния Адамов свят.
  • Красиво и тъжно!Любовта не се осмисля, явно те е вдъхновила за тъжни стихове!Поздрави!
  • Твърде сте млада, за да пишете по тази тема...а и не е нужно. Почетете малко класиците и тогава посягайте към молива. С най-добри чувства.
Предложения
: ??:??