На гроба ми
На гроба ми ела със цвете,
дари ми го в знак на обич ти.
Сложи си на камъка ръцете,
студен е, но го прегърни.
Целувай кръста, устните ги няма,
аз отидох си от този свят.
В живота всичко е измама,
рано или късно превръщаме се в прах.
Вечна и безсмъртна остава само тя,
от прахта би се възродила.
Единствено и само любовта,
не би умряла, а би се съживила.
На гроба ми ела, поспри се, помълчи,
болката някак си излей.
Тихо ти си поплачи
и живота си без мене изживей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
