18 нояб. 2008 г., 22:05

На гроба на баща ми 

  Поэзия » Философская
1445 1 19
И ти потъна в лакомата пръст...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце!
Не ще приеме участта, съдбата,
докато ти не подадеш ръце
при теб да ме въздигнеш в небесата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Все права защищены

Предложения
: ??:??