Nov 18, 2008, 10:05 PM

На гроба на баща ми

Poetry » Philosophical

1.6K 1 19

И ти потъна в лакомата пръст...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,

не се смирява клетото сърце!
Не ще приеме участта, съдбата,
докато ти не подадеш ръце
при теб да ме въздигнеш в небесата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Много близко чувство на сърцето ми! Преди 2 години изгубих татко...

2011-10-14T18:20:45+03:00
katenstain (Екатерина Глухова)

НЯМАМ ДУМИ МНОГО МИ ХАРЕСА

2011-07-07T19:45:42+03:00
monilia (Симеон Пенчев)

Много силно!

2011-03-25T17:40:43+02:00
dorkovcheto (Мартина Симидарева)

Силно и прочувствено! ;(
Поклон пред паметта на баща ти

2011-03-07T02:40:34+02:00
Enena (Елена Нинова)

Всичко твое е неповторимо,чета те ,дори да няма коментар от мен знай че сьм с теб.Плаках и препрочитах

2010-11-10T19:29:05+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0