На гроба на баща ми

Nov 18, 2008, 10:05 PM

Poetry » Phylosophy

1443 1 19

И ти потъна в лакомата пръст...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце!
Не ще приеме участта, съдбата,
докато ти не подадеш ръце
при теб да ме въздигнеш в небесата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На гроба на баща ми

Искате да прочетете повече?

Random works