И ти потъна в лакомата пръст...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце!
Не ще приеме участта, съдбата,
докато ти не подадеш ръце
при теб да ме въздигнеш в небесата!
© Кети Рашева All rights reserved.