15 нояб. 2007 г., 20:58

На гурбет

1.3K 0 6



  На гурбет



По чужбина скиташ пак,
сякаш бягаш от реалността немил-недраг.
Оседлаваш топли мисли свои и в набег даже смел
решителността ти не търпи устои, по пътя си поел.

Навярно за теб така е по-добре,
навярно ще откриеш малки други светове
или пък съдбата ти така решила е -
гурбетчия да те призове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбрала си го!
  • Поздрав! Дано за изстрадалите наши сънародници дойде време да ги
    прегърне майката земя,а виновните за това,за безгрижието за род и Родина , си намерят наказанието с Вишее !
  • Оригинална, както винаги с темите си Хубав стих, поздрави мила!
  • Актуално!Засягаш болезнен въпрос,Люси!Поздравявам те!
  • Много е тъжно и истинско.
    За жалост.Хубаво стихотворение.
    С много обич, Любослава.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...