На гурбет
По чужбина скиташ пак,
сякаш бягаш от реалността немил-недраг.
Оседлаваш топли мисли свои и в набег даже смел
решителността ти не търпи устои, по пътя си поел.
Навярно за теб така е по-добре,
навярно ще откриеш малки други светове
или пък съдбата ти така решила е -
гурбетчия да те призове.
© Любослава All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубав стих, поздрави мила!