Мила моя душа, ти си тук. Полудявам, когато далеч си,
а сърцето е спомен на звук, разпиляван писък на вечност...
Тя е птица и сън, но дори ако нямам какво да ти давам,
ме спаси и сълзите изтрий. А изчезна ли - тя ме извайва.
Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи...
В светлина тъмнината разбий: да засветя за малко те моля.
На земята са много неща. Но и огънят в мен е на нея.
А небето е тъничък шал. Ще се стопля ли, ако запея?
Над земята човешки вини предпочитат да сеят проблеми,
но мечтите разпалват вълни и безмълвният кораб поема
към звездите - издирва си бряг. Там очите намират посока.
Любовта ми е ромон на сняг. Тишината е страшно дълбока.