limeruna (Йоана)
565 3355
30 апр. 2020 г., 20:37  

На гърба на птиците 

  Поэзия
616 6 12
На гърба на птиците

 

Мила моя душа, ти си тук. Полудявам, когато далеч си, 

а сърцето е спомен на звук, разпиляван писък на вечност... 

Тя е птица и сън, но дори ако нямам какво да ти давам, 

ме спаси и сълзите изтрий. А изчезна ли - тя ме извайва.  

 

Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи... 

В светлина тъмнината разбий: да засветя за малко те моля. 

На земята са много неща. Но и огънят в мен е на нея. 

А небето е тъничък шал. Ще се стопля ли, ако запея? 

 

Над земята човешки вини предпочитат да сеят проблеми, 

но мечтите разпалват вълни и безмълвният кораб поема 

към звездите - издирва си бряг. Там очите намират посока. 

Любовта ми е ромон на сняг. Тишината е страшно дълбока. 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • Хубаво и нежно!
  • Омагьосващо вълшебство! Благодаря ти🌺!
  • Снегът бавно пада, снежинките броиш,
    и в унес на гърба на птиците летиш,
    безгласно тишината в теб ехти
    със ромон, който чуваш само ти...

    Петър1 (Петър Димитров) - дума по дума го чета, и както се казва в приказките "И аз бях там, и аз видях, чух и съпреживях!" (перефразирано)
  • Dendu89 (Дени), радвам се, че ти е харесало нещичко тук!
    vega666 (Младен Мисана), благодаря за този прочит, радвам се, че ти е въздействало така четенето на моята работа!
    palenka (Пепи), благодаря!
    yotovava (Валентина Йотова), няма да споря за това дали една метафора се случва или не... Ясно е, че се случва само понякога. Когато на читателят му допада четеното. Явно случаят не е такъв, за което съжалявам.
    ДИС (Деа), благодаря!
    Bezzhichen (Безжичен), има текстове, които са ми харесали, както и такива, които не са ми харесали толкова - и ключовото за усещането ми не е било дали са световноизвестни или не. Може би просто имаме разминаване в разбиранията. Може би просто имам още дълъг път да извървя. При всички случаи - благодаря за посещението.
    Петър1 (Петър Димитров), аз нямам нищо против различните мнения, когато се спазва учтив тон
    brinne (Мариана Бусарова), благодаря
  • На мен ми хареса пък коментарът на паленка-Пепи! 😀 Какво сте захванали с момичето, корифеи с корифеи, хаха... А вие какво сте написали досега, че да давате мнения, че и съвети какво било и как трябвало. Преди малко писах коментар за душата. Тя те избира, не ти нея. Който я няма обаче, си живее прекрасно и без нея. Предполагам.
    ✌️
  • Малко е по-различна представата ми за поезия. То май най-напред трябва да се чете такава. Ама от утвърдени автори, напрамер световни... Че иначе то тук, много класици, много нещо.
  • Прекрасно казано!
  • "...Ромон на сняг..."? Това как се случва?
  • Много е хубаво!
  • "На гърба на птиците" ми припомни пътешествието на Нилс Холгерсон на гърба на дивите гъски от безсмъртния роман на Селма Лагерльоф. Тук в ролята на малкия Нилс е душата, пътуваща към вечността. Това стихотворение е сякаш изтръгнат зов за помощ в един сюрреалистичен свят! Зов-вик като в едноименната картина на Мунк:

    "Мила моя душа, ти си тук. Полудявам, когато далеч си,
    а сърцето е спомен на звук, разпиляван писък на вечност..."

    "Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи...
    В светлина тъмнината разбий: да засветя за малко те моля.
    На земята са много неща. Но и огънят в мен е на нея.
    А небето е тъничък шал. Ще се стопля ли, ако запея?"

    Невероятната образност в тази творба извиква у читателя желание за съпричастност и споделеност на съдбата на Лирическата. Темата на финала:

    "Любовта ми е ромон на сняг. Тишината е страшно дълбока"

    е като гледка над бездна. Онемяваш от красота и прозрение!
  • Йоана, чудесен е стихът ти. Моите поздравления.
    "Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи...
    В светлина тъмнината разбий: да засветя за малко те моля"
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??