На хиляди парчета
На хиляди парчета
Прободна болка в моето сърце
без усмивка на моето лице.
Без нищо продължавам така -
сам съмичак в болка и в самота.
Искам да не ме боли,
но сърцето ми в самота ехти.
Всичко двама ни разделя,
а самота на ухото шепне и споделя.
Малко пъти ние се видяхме,
но от първия разбрахме...
На хиляди парчета,
обречен в самота,
в сърцето не с нож прободен,
а с отровна стрела...
Бягам наранен сега,
без смисъл, без съдба...
Умирам аз без теб,
умирам, вече не съм човек.
След като ни разделиха насила с едно момиче...
Прободна болка в моето сърце
без усмивка на моето лице.
Без нищо продължавам така -
сам съмичак в болка и в самота.
Искам да не ме боли,
но сърцето ми в самота ехти.
Всичко двама ни разделя,
а самота на ухото шепне и споделя.
Малко пъти ние се видяхме,
но от първия разбрахме...
На хиляди парчета,
обречен в самота,
в сърцето не с нож прободен,
а с отровна стрела...
Бягам наранен сега,
без смисъл, без съдба...
Умирам аз без теб,
умирам, вече не съм човек.
След като ни разделиха насила с едно момиче...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МиТаКк Митев Все права защищены
