МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
966 3888
15 июн. 2018 г., 16:57

На хълма 

  Поэзия
176 1 4

                Розов храст на хълма

                         Шандор Петьофи

 

Хвърлих името си

като парá за щастие

в прозрачен извор.

Като парá сребриста името ми блесна -

и потъна 

в тъмното прозрачно на водата.

После сложих жълта риза

и нагазих

в гъстата трева на хълма.

Там звездите нощем толкова са близо,

че потапят бели шепи в хладната вода

и пият тъмна влага.

Там дори и слънцето протяга длани

и целува млада детелина.

Там ухае на трева и вятър гони

бели лодки от от перата на глухарче.

Там росата рони бисерни прашинки

от косите черни.

Там е винаги сега. И няма вчера.

 

До вчера.

До вчера, когато

протегна ръка и събори

искрящата маска

от светлото детско лице -

и хълма превърна в сгурия.

И светна сребриста парá

със вечното име Мария.

 

Заплаках.

И тръгнах да рисувам

друга приказка.

 

27.06.1995

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудех се дали да не го включа в цикъла "Всички жени на света" и да му сменя заглавието на "Мария", но се усетих, че ще прозвучи нескромно, защото това е името ми и се отказах. Само сложих цитата от Петьофи, защото не бях сигурна кого съм преписала този път, а пък наскоро превеждах стихотворението му "Розов храст на хълма", та реших, че е подходящо за самопризнание. Пак се шегувам. Благодаря, Надя.
  • Много е красиво, Мария!
  • Благодаря, Ели, но това е старо. За съжаление откакто започнах да пиша пак, нещо не се получава така както бих искала. Но сега никой не може да ми каже - да знаеш какво е. Знам как се чувстват и тези, които могат да пишат, и тези, които не могат. Затова не роптая. Поне не много. Усмивка.
  • Рядко ме впечатляват стихове в свободен стил...
    Успяла си, Мария.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??