На хълма
Розов храст на хълма
Шандор Петьофи
Хвърлих името си
като парá за щастие
в прозрачен извор.
Като парá сребриста името ми блесна -
и потъна
в тъмното прозрачно на водата.
После сложих жълта риза
и нагазих
в гъстата трева на хълма.
Там звездите нощем толкова са близо,
че потапят бели шепи в хладната вода
и пият тъмна влага.
Там дори и слънцето протяга длани
и целува млада детелина.
Там ухае на трева и вятър гони
бели лодки от от перата на глухарче.
Там росата рони бисерни прашинки
от косите черни.
Там е винаги сега. И няма вчера.
До вчера.
До вчера, когато
протегна ръка и събори
искрящата маска
от светлото детско лице -
и хълма превърна в сгурия.
И светна сребриста парá
със вечното име Мария.
Заплаках.
И тръгнах да рисувам
друга приказка.
27.06.1995
© Мария Димитрова All rights reserved.
