9 окт. 2010 г., 22:49

На И.

482 0 0

Как напред да продължа, не знам,

като в съня ми всяка нощ

идваш, за да си отидеш

и да ме оставиш в немощ!

 

Ръцете свои аз протягам пак,

в прегръдка топла те да те обвият,

но прегръдка няма в този мрак

и само в студ ръцете ми се сливат.

 

И този сън превръща се в кошмар,

събуждам се във пот обляна!

Без тебе бедна съм като клошар,

от твойта обич разболяна!

 

Умът казва ми да те забравя,

на друга обич аз да се отдам,

но сърцето свойто настоява

и му обещавам да не се предам!

 

Обещавам му да продължа да вярвам

в силата на чувствата и любовта!

Обещавам му да не се отказвам

да сбъдна своята мечта!

 

И знай, във мене ще се влюбиш

някой ден, помни сега!

И ума по мен ще си загубиш,

аз вече съм готова за това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дори Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....