Зарастват трудно раните... Более
всяко счупено парче... Но зная -
в болката веднъж събрани- в цяло -
твоят образ свят пак ще изгрее.
И в погледа ти искрен ще позная
това, което силно е желало
времето на жадния творец
и с четка, и с палитра, и с писец.
След ера на забрава и в тъма
отново будиш чудно удивление.
С неповторимото у теб изкуство
сърцето и душата, и ума
откриват устремното вдъхновение
на вярата безкрай - безценно чувство.
Духът ти жив аз мога да сравня
само с лъч... от Божа Светлина.
2019 г.
© Асенчо Грудев Все права защищены
Блгодаря ти, бате Стойчо! Само дето не съм бил Иван! Но и Иван Асенчо звучи добре...