10 окт. 2009 г., 11:49

На жена ми 

  Поэзия
501 0 3

НА ЖЕНА МИ


Да ти разкажа ли как живях? –
целувах утрото, когато се раждаше,
още кърваво.
В дни на несрета –
весело пях.
А Вилхелм,
преди да улучи ябълката –
стреля в сърцето ми
няколко пъти.
После видях как Хамлет стана предател на Дания.
И аз реших да не бъда.
То беше миг само.
Обърнах се.
По хромите ми стъпки беше тръгнала.
Беше утро.
Ранно.
Сигурно не ще те забравя.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??