На жена ми
НА ЖЕНА МИ
Да ти разкажа ли как живях? –
целувах утрото, когато се раждаше,
още кърваво.
В дни на несрета –
весело пях.
А Вилхелм,
преди да улучи ябълката –
стреля в сърцето ми
няколко пъти.
После видях как Хамлет стана предател на Дания.
И аз реших да не бъда.
То беше миг само.
Обърнах се.
По хромите ми стъпки беше тръгнала.
Беше утро.
Ранно.
Сигурно не ще те забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
