На жена ми, с любов
Минават годините и сянката ляга
бавно, но сигурно на твойто лице,
а сякаш за мен си оставаш по-млада,
с по-нежно и топло, любящо сърце.
Заспива до тебе малката фея,
а аз ви гледам с очи на дете.
Живот си отдала на мен и на нея,
загърбила в себе си свойто небе.
И тихо, безропотно, все ни слугуваш,
заливаш ни с обич от сутрин до здрач,
за свойто гнездо, болееш - радуваш...
На всичко, що плаши го - ти си палач!...
И в болка и радост, все се раздаваш,
не жалиш за нищо - отдала живот,
усмихваш се вечно и... подмладяваш,
а ние сме твоят, единствен имот...
Затуй аз до теб съм да бъда - обречен,
да пазя таз трудна, но сладка съдба...
И твоето щастие нека е вечно!...
А аз ще живея... да се случи това...
*************************************
В мене живей до края на дните ми,
в плътта ми гори, като забита кама.
Дишай от въздуха, пий от сълзите ми
и никога няма, да бъдеш сама!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
нямам думи да изкажа как се почувствах,докато го четях!!!тази жена е щастливка
