Минават годините и сянката ляга
бавно, но сигурно на твойто лице,
а сякаш за мен си оставаш по-млада,
с по-нежно и топло, любящо сърце.
Заспива до тебе малката фея,
а аз ви гледам с очи на дете.
Живот си отдала на мен и на нея,
загърбила в себе си свойто небе.
И тихо, безропотно, все ни слугуваш,
заливаш ни с обич от сутрин до здрач,
за свойто гнездо, болееш - радуваш...
На всичко, що плаши го - ти си палач!... ...