5 дек. 2007 г., 17:49

На жената

Поэзия » Белые стихи

1.9K 0 10

Аз търся времето, в което сме общували,
в което сме разисквали нещата, това,
в което ние сме жадували,
за това, където е горяла любовта.

Но всеки път, пак, се повтаря, първо
- тръпката - запалва се искра,
- после огънят разпалваме и
завършва в пепелта... Сълза!

Колко пъти ще го преживеем
ние двамата, в различни времена
- жена, ти: една и съща в драмата,
имаща над хиляди лица в сърца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

venus (Вечерница или Зорница)

Не се възгордявай.....!!!,просто продължавай да бъдеш себе си

2007-12-09T18:29:22+02:00
Kantonimed (Антон Кънчев)

Хей,благодаря ви на всички,ще ме накарате да се възгордея :P

2007-12-09T12:53:23+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Красиво,точно,с уважение!
Чудесен стих!
Поздравявам те за мъдростта!

2007-12-06T09:26:28+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Впечатли ме с нестандартния си поглед.
Усетил си същността на жената...
невероятно въздействащо.
С много обич за теб и за жените.

2007-12-06T08:59:38+02:00
samira (Мариа)

Харесва ми как пишеш и стихотворението ми харесва, обаче, не че искам да се заяждам, но много неправилно си го определил като бял стих. Наясно съм защо тази категория е тук, и че става въпрос само за стихотворение без рима(а не за характерния за белите стихове формат и ритъм)Просто ми направи впечатление. Продължавай да пишеш, харесваш ми.

2007-12-06T00:52:22+02:00