На жената
Аз търся времето, в което сме общували,
в което сме разисквали нещата, това,
в което ние сме жадували,
за това, където е горяла любовта.
Но всеки път, пак, се повтаря, първо
- тръпката - запалва се искра,
- после огънят разпалваме и
завършва в пепелта... Сълза!
Колко пъти ще го преживеем
ние двамата, в различни времена
- жена, ти: една и съща в драмата,
имаща над хиляди лица в сърца!
в което сме разисквали нещата, това,
в което ние сме жадували,
за това, където е горяла любовта.
Но всеки път, пак, се повтаря, първо
- тръпката - запалва се искра,
- после огънят разпалваме и
завършва в пепелта... Сълза!
Колко пъти ще го преживеем
ние двамата, в различни времена
- жена, ти: една и съща в драмата,
имаща над хиляди лица в сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Кънчев Всички права запазени
